„Сенките на спомените” е пътуване на душата, за да срещне другата душа с напомнянето, че с „Колкото - толкова.“ обеднява светът ни. Книгата е „Протегната душа за обич“, както гласи първият й цикъл. В следващия „В сянка от спомен” поетичната душа узрява, а „Светофари“ и „Пътеката живот“ лирично поднасят житейски истини. Стихосбирката е онова „сигнално жълто“ което ни предупреждава, че в „синджира на бездушието“ се остарява. Лиричната книга дава зелена светлина за пътеката живот, трасирана от стремления и кръстопътни себепознания.
Родена съм в крайдунавското градче Лом и може би затова съзерцанието, приливите и отливите, отразените залези и изгреви са толкова чувствени преживявания в моя отворен вътрешен свят.
По професия съм психиатър и всеки ден работата ми ме докосва до крещящата болка, неосъзнаваната ексцентричност и лудостта, но и ме притиска да бъда по-съчувстваща и да се опитвам да търся доверието – онова чувство, което не е съвсем конвертируемо днес.
На 48 години подготвих първата си лирична книга „Любовта не си взема сбогом”, излязла от печат през септември 2014 г., а сега – вече на петдесет, Ви предлагам откровенията на лиричната ми героиня в „Сенките на спомените”.
Публикувала съм своите стихове в списание „Пламък”, в-к „Уикенд” и в-к „Ретро”.
През 2015 г. мои стихове участваха в „Алманах за нова българска литература” – поезия на Фондация „Буквите” и в Алманаха на съюза на писателите-учени „Стъпки 8”. Класирана бях конкурса на Фондация „Буквите” – „ Тринадесет черни котки”(2015 г.), а в началото на 2016 г. новата ми лирична книга е напът към читателите си.
Аз съм Надя Луканова и ще се опитам едновременно да представя и себе си, и новата си лирична книга „Сенките на спомените”.
Родена съм в крайдунавското градче Лом и може би затова съзерцанието, приливите и отливите, отразените залези и изгреви са толкова чувствени преживявания в моя отворен вътрешен свят.
По професия съм психиатър и всеки ден работата ми ме докосва до крещящата болка, неосъзнаваната ексцентричност и лудостта, но и ме притиска да бъда по-съчувстваща и да се опитвам да търся доверието – онова чувство, което не е съвсем конвертируемо днес.
На 48 години подготвих първата си лирична книга „Любовта не си взема сбогом”, излязла от печат през септември 2014 г., а сега – вече на петдесет, Ви предлагам откровенията на лиричната ми героиня в „Сенките на спомените”.
В книгата са обединени стихове, писани от края на 2014 г. до началото на 2016 г. Подредени са в няколко цикъла – „Протегната душа за обич”, „В сянка от спомен”, „Светофари”, „ Пътеката живот”, „Финални акорди” и „Епилог”.
Лиричната ми героиня търси път към вас и ще се опита да ви докосне с усещането си за любов. Ще ви помоли „…В затвор на мимолетия не ме заключвай. Аз съм птица…”. Ще поиска да не я бъркате „…със скуката и призрака в пеньоара…” и „…Опитай се да ме виждаш като вятъра в душата си…”. Ще се протегне да дава любов, да я търси и да успее да я получи. „...Подобно жеравите, когато захладнее ще отлитаме, но в бляновете безразлични няма да останем никога”. Пориви, страст, запомнена близост, грижа и „По въже” до „…отсрещния стон”. Остани… „в един свят със любовие” можете поне по време на четене на стиховете да усетите парването под лъжичката и да се откъснете от мишката, таблета или абсурдите на изсивяването ни и подценяването на най-истинското чувство, което виртуално вече придобива стойност на китайска стока. Време е за:
Капка мавруд
Намини.
До света ми е толкова пряко,
ако видиш в очите ми
капка мавруд.
Зная, че самотата ти
бясна ще те оплита.
Вцепенен от въпроси
като гърбица ще я носиш.
Но спаси
оцелелия порив.
Още е топло в леглото ти,
в съня си различен.
Утрото във нишани
просветляващо гургуличи
и на пръсти се вмъква
сякаш жена се съблича.
Намини.
Боязливо ще открехна вратата
и жасмини ще пръсна
по цвета им да видиш
как и от белег
си е заминала самотата
и само мавруда
ще се стича в телата ни.
Запомни ме
Запомни ме
с дъх на канела
и тръпчивост на вино
и си тръгни.
Като острия залък
ме преглътни.
В белоснежия
ще изстивам
във спомена
и ще белея
като невинност
от теб
неразпъната.
Запомни ме
без сделки със времето,
лист детелина
и до четири го брои.
Някъде
пак ще усетиш
дъха ми
в топящи се преспи
и в набол минзухар
ще ме намериш
след зимата.
Запомни ме…
…ще затворя енигмата на „Протегната душа за обич”, за да Ви оставя да решите искате ли да потънете в нюансите на любовта надвечер на чаша червено вино, обезпокоявани единствено от пропълзяващи спомени или желания, когато разлиствате страниците на книгата ми. Но и през деня бихте могли да се изолирате от забързания ритъм на ежедневието със стиховете ми.
….Не ме попита може би ми е студено
От тишината, навика… и аз не знам.
Но ако ти хрумне пак да се опитаме
все още ще го чуя…в „Самъртайм”.
Нишката на жажда за близост се промъква и в „Сянка от спомен”:
Сянка от спомен
Аварийно ме спира
поглед познат и осанка.
Като в сянка от спомен
бавно лицето изплува
и стои вкаменено
като не чула молбите икона.
Толкова близо до мен е,
а не зная какво да си кажем….
За да потекат: Дъждовни прозрения
Не ми се връща
под прашните покриви
на залостените мълчания
в студената тишина.
Танцува душата ми
с амулет от небето й
и й е тясно да влезе
в бездушните правила….
И изцелителното:
Преболя ме
Преболя ме от мълчания
и забравени спомени,
от приятели тръгнали
с еднопосочен билет.
Преболя ме от сенките
в паметта ми,
от студения есенен дъжд
и от табелите „лято”
в друга посока…
В „Екзистенциално” лиричната героиня, въпреки че: „…Разбирам, че е минало да чакам влак на запустяла гара…” стиска куфара „…заминала по релсите на своето очакване…”. Намира: „..ирония, че цял живот пътуваме...”, но билетът ни: „…не винаги е за посока и късно сме пристигнали за някого…”.
Темите в стихосбирката ми са общочовешките вътрешни конфликти и вълнения, пътувания в реално време и назад в спомените, прозрения, трепети, светофари по пътеката „Живот” и след финални акорди:
Иска ми се
Иска ми се времето да има стреме,
оседлано вихрогона си да спре.
В чучулиговата песен да узрее
и моминска нега да съзре.
……….
Страховете, обуздал ездач
да не спъват опита ни за летене.
Някой ден… ще падне здрач…
И:
„…И как да се случи
всичко по ноти?
…
Днес да обичаме,
някое утре
да бъдем различни.
Дъхът да е спрял
от любов коленичили
на секунди от края
на възможния рай…”
В „Епилог”:
„Някъде там…
има пътища и надолу,
но се катерят малцина,
за да забият котки в живеца си.
Незараснали рани
бавно се свиват до ръбовете си.
Някъде там
оцеляваме в битка със себе си.
Не е лесно да прочетете „Сенките на спомените” на един дъх. Но Ви обещавам, че ще изживеете вълнения и ще се замислите. Това, което ще отрони сълза от очите Ви, ще намерите между стиховете. Тук само започнах да нюансирам.
Какво още да кажа за себе си?
През по-голямата част от съзнателния си живот съм живяла и живея в гр.Плевен. Първите ми поетични пориви бяха в младежка възраст, но за кратко. До 45-тата си година не съм посягала към листа. След това започнах да пиша проза, но не ми достигаше време да се себеотдам и останаха недовършени „Писма до непознати близки хора” и „Напосоки”. Не съм и предполагала, че за по-малко от година ще събера стихове за първата си стихосбирка „Любовта не си взема сбогом” (09.2014г.). А след това не ми беше необходимо да търся място, време или специално разположение на духа, за да пиша.
Публикувала съм своите стихове в списание „Пламък”, в-к „Уикенд” и в-к „Ретро”.
През 2015 г. мои стихове участваха в „Алманах за нова българска литература” – поезия на Фондация „Буквите” и в Алманаха на съюза на писателите-учени „Стъпки 8”. Класирана бях конкурса на Фондация „Буквите” – „ Тринадесет черни котки”(2015 г.), а в началото на 2016 г. новата ми лирична книга е напът към читателите си.