В тези разкази може да срещнете вашата най-добра приятелка, жената, която ви обслужва в магазина, съседката, учителката на детето ви, непознатата в метрото скрита зад слънчеви очила в облачен ден. Възможно е да разпознаете вашата баба или майка, дъщеря ви или най-неочаквано да откриете самата себе си. Не съм си поставяла за цел да създам идеалния женски образ. По-скоро исках той да бъде реален, такъв какъвто го срещаме всеки ден, такъв с какъвто сме свикнали да общуваме в ежедневието. Този образ, покрай който много често минаваме, без да го забележим.
Кратка литературна биография
Казвам се Нина Дончева. По професия съм учител ,а по мечти съм пишещ човек.
Пиша поезия и проза, а понякога просто записвам мислите си на белия лист.
Първото си стихотворение написах, когато бях на 9 години като домашно по литература:
„ На Северния полюс бях
и бяла мечка там видях.
Тя беше бяла като сняг.
Подскачаше от крак на крак
и с две мечета вироглави
едва успя тя да се справи.”
Публикуваха го в местния вестник за моя радост и гордост на родителите ми.
Проза започнах да пиша преди десет години провокирана от една възрастна испанка, чиято история исках да разкажа. Последваха разказите ми, като първия „Майката” беше и първото ми участие в литературен конкурс организиран от Kafene.bg и Audioknigi.bg под мотото „Смелостта е начало на победата”. Моят разказ беше отличен и записан от актьора Стоян Алексиев и публикуван в Audioknigi.bg
Същата година участвах в конкурса за учители творци с разказа ”По спомен”, който намери място в сборника с отличените произведения. С друг мой разказ - „Розови храсти” - участвах в платформата „Пощенска кутия за приказки” и той беше прочетен от актрисата Мая Бежанска в ноемврийското издание на четенето. Две години писах за онлайн изданието „Клуб 50 плюс” и там публикуваха разказа ми „Приказка за дядото от третия етаж”.
Тази година отново участвах в конкурса за учители творци и разказът ми „Бездомника” намери място в тазгодишния сборник „Слънца по старите тавани”.
За мен писането е страст, в която потъвам и която ме кара да вярвам, че думите могат да създават и променят към по-добро.
Казвам се Нина Дончева. Книгата, която искам да представя пред вас е сборник с моите разкази, събрани под общото заглавие „Мълчанието на майките”. Това са истории, чиито главни героини са жени и в които се разкриват очаквани, неочаквани, познати и неподозирани черти на образа. Всяка история има своята измислена и своята истинска част, преплетени в сюжетната линия. Срещала съм повечето от героините си на живо. И независимо дали аз съм създала историята или тя вече е била играна, всички те са били провокация да ги събера в едно общо говорещо Мълчание, за каквото приемам сборника.
В тези разкази може да срещнете вашата най-добра приятелка, жената, която ви обслужва в магазина, съседката, учителката на детето ви, непознатата в метрото скрита зад слънчеви очила в облачен ден. Възможно е да разпознаете вашата баба или майка, дъщеря ви или най-неочаквано да откриете самата себе си. Не съм си поставяла за цел да създам идеалния женски образ. По-скоро исках той да бъде реален, такъв какъвто го срещаме всеки ден, такъв с какъвто сме свикнали да общуваме в ежедневието. Този образ, покрай който много често минаваме, без да го забележим.
Исках да нарисувам обикновената жена, тази която не блести с особени геройства, с уникални постижения или зашеметяваща красота. Просто жена, защото всяка жена е уникално творение и задачата да ги обединя в разнопосочно единство не беше лека, но си заслужаваше усилията. Героините ми са цветни, на моменти неочаквани и плашещи, на моменти разсмиващи. Понякога ще ви накарат да се ядосате, а друг път да ги заобичате от сърце, защото всеки разказ тласка в различна посока, различно усещане и преживяване.
Разкривам част от себе си плъзгайки се „По спомен” в миналото си. Страдам заедно с героините ми от „Майката” и „Изборът”. Смея се от сърце заедно с приятелките ми от мини цикъла ”Трети срещи”. Ставам романтична в „Розови храсти” и тъжна в „Палтото”. Оставам изненадана, но доволна в „За теб също!” и „У дома”. Намигам към тийнейджърките в „Лют пипер и парфюм” и оставям многоточие в „Мълчанието на майките”.
Някой от разказите са наградени в литературни конкурси и това, заедно с мнението на хора, които уважавам и ценя ме накара да събера смелост и да ви ги представя.
Защото писането е споделяне.
И аз искам да го споделя с вас!