На Вашето внимание представям един криминален фентъзи роман – „33“. Там преплитам мистиката и войнствения, непокорен и непримирим дух на траки, славяни и прабългари, оставили своя отпечатък в цяла България и по-точно в Родопа планина. А най-тайнственият, малко страховит, но може би най-популярен сред нейните чудеса природен печат, а именно пещерата „Дяволското гърло“, е изворът на мистерията в тази книга... Но със сигурност не единственото чудо в нея.
Книгата разказва историята на 24-годишната Даника и нейните приятели в китното малко селце Буйново и красотите на Родопа планина. Тя е екскурзовод и алпинист в пещерите в околността, като, разбира се, нейна любима е най-мистериозната от тях, а именно „Дяволското гърло“. Заобиколена е предимно от мъжка компания, тримата ѝ най-добри приятели са Слави, Андрей и състудентът ѝ от Варна – Радо.
По същото време в град Смолян тече разследване по случай с отвлечени момичета около нейната възраст. За всяка една похитителят изпраща следа. Отдаденият на работата си инспектор Орлин Страхилов води сам разследването до момента, в който от столицата не пристига неговият нов началник – Снежана Александрова. Всеки със своите проблеми, двамата се оказват доста добър тандем. А срещата с една непозната ще събуди допълнително любопитството на инспектор Александрова.
Живее сама с баща си от малка, Даника не помни майка си, до момента, в който самият той не решава, че тя трябва да научи истината. Това преобръща кръгозора ѝ, още повече когато разбира, че местната „гадателка“ – баба Нада – атракция за туристите, луда според местните, е замесена в изчезването ѝ. Без да вярва на нито една нейна дума, Даника решава да се срещне с нея. Нещо се „случва“ със старицата. Тайната, която ѝ доверява, довежда Даника до припадък.
Минава време и след кратък отпуск Даника се връща на работа... И следва една изпълнена с ужас и страх кървава нощ.
Похитените момичета стават седем, „подсказките“, които им дава извършителят, зачестяват и губят равните си интервали, което определено стряска полицията.
Изчезналите са седем, но осмата ще преобърне и промени всички и всичко. Но на каква цена?... Всичко се плаща...
А ето и как започва „33“...
Името ми е Каролина Колева. По образование и професия съм магистър-фармацевт, но много обичам писането, музиката и българския фолклор. Наполовина съм пиринка, наполовина добруджанка, а пък съм родена шопче. Обиколила съм доста омайни местенца на нашата красива родина, което е и една от причините, вдъхновили ме да напиша тази книга.
Еньовден е празник, който харесвам много отдавна. Дали заради всичките му поверия, или заради първообраза на „вещиците“ - вещите, лечителите,... и много по-късно фармацевтите, посветени в „тайните на тревите“, той ме вдъхновява. Докато съм странствала, все съм си събирала по някоя и друга билка - интересът ми към тях е голям. Използвам ги в свои произведения, ползвала съм ги и в книгата. Винаги са били извор на идеи за мен и...
„Мъглата тихо се разстилаше между боровете. Внасяше някаква тежест във въздуха, но планината си казваше думата – чистият въздух и в мъгливо време си остава чист. Беше началото на септември и студът се позадържаше по-дълго сутрин, а се спускаше по-рано вечерта. Листата по дърветата не бяха започнали да сменят цвета си, но гората вече ухаеше на есен. Такава бе картинката всяка година по това време там – малкото селце Буйново, скрито в полите на Родопа планина.
Тя живееше там. Само няколко стъпки, някакви си два-три километра я деляха от гръцката граница. Живееше с баща си. Майка ѝ бе избягала още когато Дани беше на две, почти три години. И въпреки всичко двамата се справяха доста добре.
Мирослав – баща ѝ, вече беше пенсионер. „Млад пенсионер“ – често се шегуваше със себе си така. Годините на тежък труд в мините покрай Перник не му личаха особено. Останал изправен, здрав и жилав, Миро помагаше и на съседите, и на възрастните хора от селото, които преобладаваха. Млади почти нямаше. Самият той искаше за неговата Даника същото. Всяка вечер засягаше темата за изнасяне и преселване в столицата. Но колкото и да ѝ го повтаряше, може би напук, нейният отказ ставаше все по-твърд и по-твърд.
- Татко, харесвам си работата, парите ни стигат, а тази природа... как да я оставя, кажи ми – единствено морето ме умилява пред нея, защото знаеш колко обичам водата. И за какво – само за да дишам мръсния лепкав въздух просто защото е столичен. И за повече пари аз софиянка няма да стана!
- Но един ден, когато имаш съпруг, деца...
- Когато този ден дойде... ще му мисля, а дотогава... Ще ме търпиш!
Даника беше на 24. Завършила история в морската столица, сега тя работеше като екскурзовод. Всеки ден вървеше около десетина километра в посока. Обичаше да ходи. И кола имаше, но я използваше само в лошо време. Ставаше рано сутрин със или преди изгрева, в зависимост от сезона. Правеше си кафе, заставаше на верандата на къщата и го криеше между дланите си, за да се наслади на аромата му.
И когато откраднеше, колкото ѝ бе нужно, грабваше раницата и тръгваше.
Почиваше основно зимно време, тъй като туристи, било и най-любопитните, не пристъпваха. А и по този изключително тесен път, със скалите, надвиснали застрашително отгоре, и отвес не никак малък, до Триград бе почти невъзможно да се стигне зиме.
Днешният ден не бе изключение. Дани тръгна. Вървеше устремено по пътя с по-бърза крачка. И не защото закъсняваше – правеше си тренировка – така му казваше тя. Обикновено дори бе първа и понякога отваряше и барчето и посрещаше колегите си с кафе. И тук... бяха младите – всички момчета и момичета около нейната възраст – алпинисти, екскурзоводи, водачи. Посещенията в пещерата бяха на кръгъл час. И за другите в околността я викаха, но сякаш сърцето ѝ принадлежеше на тази...
„Дяволското гърло“. Дали заради страховитото име, дали заради мистиката, с която бе обвита пещерата, както и цялата планина, Даника успяваше всеки ден да открие нещо ново в нея. Може би и защото завърши история, божествата на народите, обитавали тези земи – тракийски, славянски, прабългарски, усилваха многократно интереса ѝ към непознатото и тайнственото. Вероятно това бе и причината всяка група, която излизаше след нейна беседа, да я гледа с отворена уста. Даника бе голяма чаровница, със силно присъствие и обаяние... „чернооката русокоска на дяволската пещера“. Така я наричаше Слави – един от алпинистите. И частичка от всяка една от тези думи или в съчетание останалите използваха като прякори към нея.“
- „Здравейте! Готови ли сте?
- Да! – отвърнаха в един глас.
- Аз съм Дани и ще бъда ваш водач и справочник в тази едночасова разходка, която се надявам да остане с приятен отпечатък в паметта ви.
- Дяволът вижда ли се? – провикна се един мъж.
- Когато излезем, ти сам ще ми отговориш на този въпрос. Така, вътре е хлъзгавичко, така че чехлите не са добра идея. Доста хладно е, тоест и късият ръкав е добре да се покрие. И ако сте готови и с това, ще отворя тази малка дървена врата, за да влезете в тази мистична пещера. По-плахите нека са по-близо до мен. И така... нека нашето пътешествие да започне...“