Как да развивам уменията си за рисуване без да ходя на уроци и докато работя на пълен работен ден? Как самоуките творци, на които се възхищавам, са достигнали майсторството в картините си? Какви други умения е нужно да развивам, за да популяризирам творбите си и те да достигат до повече хора, по естествен начин?
Задавах си тези въпроси и търсех споделения опит на други творци, но не намирах отговори. Търсех и литература, която да ми помогне, но освен наръчници за рисуване и книги за известни художници, не открих такава книга. Тогава се сетих за съвета на един любим писател, който рисува - Остън Клиън, в книгата му „Кради като артист“. Не, не да крада, а: „Напиши книгата, която искаш да прочетеш“. :) Мотивирана от този съвет, написах книгата „Мечтите нямат срок на годност“ (това е работното ѝ заглавие), за да: да помогна за това, творбите и творческите истории на творците, да достигнат до още повече хора. В последните 10 месеца разговарях със самоуки художници, за да разбера повече за техния творческия път, как са започнали да рисуват и какво им е помогнало да стигнат до нивото, на което са в момента.
Казвам се Диляна Игнатова и съм юрист, който рисува.
На 32 години хванах четките след 15 години, през които не бях рисувала дори една скица. Сега разбирам, че мечтата ми да рисувам никога не ме е напускала, само е била на дъното забравения стар куфар, с другите детски мечти.
След 2003 г. и последния час по рисуване в училище (в десети клас), не отворих скицника повече от 15 години. Защо ли? Защото след като завърших гимназията, кандидатствах в университет, със „сериозна“ специалност - „право“. Рисуването остана, дори не на заден, а на някакъв много скрит и далечен план.
Харесваше ми да навлизам в дебрите на правото, но същевременно изпитвах и тъга, че изоставих рисуването.
„Художник къща не храни“ са думите, които като зъл дух обсебват мислите на желаещите да се занимават с творчество, а и на повечето хора. Тези думи лесно задушават творческите мечти в зародиш. Аз също вярвах в тях. Сега вече знам, че те са истина само за повярвалите им, но през 2005 г. и следващите години аз бях от тези хора и лесно се отказах от мечтата си да рисувам.
2018 г.- преломният момент
2018 беше ключова за мен година. След един урок с „рисуване и вино“, у мен се отключи старата мечта. През тази година рисуването ми помогна да преборя своите здравословни проблеми, предизвикани от тревоги и стрес.
В началото на 2020 г., малко преди пандемията, въпреки ограничаващите си вярвания, че „не мога сама да си измислям композиции“, се осмелих да нарисувам първата си авторска композиция - графика. Резултатът, освен че ми хареса, ми вдъхна и надежда и хъс да продължавам да рисувам „свои“ неща.
Вече бях открила, че кредата, въглена и черният картон са моята „черно-бяла“ сила в рисуването и щедро цапайки ръцете си с тях, започнах да създавам картина след картина. Всяка една поръчана картина и такава, намерила своя дом, за мен бе и още е - като една малка победа на надеждата и въображението над мрака и отчаянието, особено в „интересните времена“, в които живеем.
Куражът ми да продължа да рисувам и да показвам творенията си се засилваше. Нарасна и желанието ми да продължа да се самообучавам и да споделям мислите си на тема изкуство. Вследствие на това се появи арт блогът ми, а покрай него - и идеята за написването на кратка мотивираща книга, на тема самоуки творци.
Какво представлява книгата
С тази „вдъхновителска“ мисия наум, и с протегнатите приятелски ръце на творците, с които се свързах, написах книгата, която не е наръчник по рисуване и която е далеч от идеята да дава готови отговори на всички въпроси.
В нея може да се научи:
Всичко това се извлича чрез историите на художниците, постигнали тези неща, а не като готови формули за успех.
Съдържание на книгата
Условно, съдържанието на книгата е следното:
Първата част представя моя опит и размишления по теми като: какво ми се искаше да знам преди да започна да рисувам; защо е важно да показваме творбите си; защо е важно онлайн аристичното присъствие и други.
Втората част е посветена на съветите на художниците, с които се свързах, да споделят уроците, които са научили по пътя си.
В третата част и моя любима, събрах интервютата, които проведох с творците, на които се възхищавам и е изпълнена с много ценни споделяния и безброй красиви илюстрации- колажи на картини и отделни творби, които показват повече от творческата личност на всеки един от художниците.
Една част от интервютата бяха под формата на въпросници, друга- дълги разговори, които след това се превръщаха в диалози на страниците на книгата.
В процеса на тези разговори научих много неща и се почувствах като част от един друг свят- красив и възвишен. Най-вече разбрах, че за да ставаш все по-добър творец, е важно да развиваш не само уменията си за рисуване, а и да промениш начина си на мислене. Ограничаващите вярвания са също толкова вредни за развитието, даже повече, отколкото липсата на знания за техники на рисуване. Второто е поправимо, но липсва ли правилната настройка, и най-съвършената техника не може да ни доближи до удовлетворение.
Вярвам, че и читателите ще усетят творческия заряд и начин на мислене, ориентиран към успех, които ще усилят и тяхната вяра в собствените възможности и ще им помогнат да „изтупат“ праха от мечтите си, както и да ги направят „годни за живеене“.