Здравейте, фенове на поезията, казвам се Виделина. Сложете ударението в края и ще получите името на читалище и вестник в България. Като малка бях изявен рецитатор и разказвач. Най-младите читатели вероятно не знаят какво е да рецитираш. Означава буквално да четеш изразително стихове пред публика. Първият си хонорар като рецитатор получих в четвърти клас за изпълнение пред партийно събрание на една ужасно дълга поема от Леда Милева „Червена приказка“. Плочите с детски приказки също наизустявах и после разказвах пред приятели, като си преправях гласа. Любим български поет ми е Вапцаров, а приказките на Николай Райнов и Вилхелм Хауф са ме омагьосали завинаги. По-късно, като ученичка в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в родния си Пловдив, рецитирах любовна лирика. Една година играх в театъра, но семейството се оказа по-силната сцена за мен.
Днес не е модерно да се рецитира, не е модерно да се чете поезия. Поезията и тя не е същата, излезе от ритъм и граматика, някои автори дори не слагат препинателни знаци, а римата е отживелица. Но пък всеки пише във ФБ, понякога и краде, вече е трудно да се разбере кое от кого е. С моя приятелка актриса създадохме тази година смел проект „Литературно соаре“, играем стихове пред публика, не вярвах колко силно ще вдъхновим хората. Първото необходимо условие, за да започна да пиша се оказа свободата. След дълги години като експерт по културен туризъм в община Пловдив, а след това в голяма технологична корпорация, напуснах, вдишах огромна глътка свобода и се завърнах към себе, преоткрих поезията, този път като автор. Любими са ми лиричните жанрове – пейзажна, интимна и философска лирика. Вкъщи отначало не гледаха на това занимание сериозно. Жена на 53 г., майка на две деца, баба даже, а се занимава с поезия. Докато им прочетох 2-3 неща и им стана приятно, дори с най-близките се преоткрихме. Директно пиша стиховете в нета. Първо идва идеята, после ритъма и накрая ДУМИТЕ…
Родена съм в най-древния град в Европа - Пловдив на 20 май 1969 г. Средното си образование получавам в Национална гимназия за сценични и екранни изкуства, град Пловдив, специалност актьорско майсторство и пом.-режисура. Имам бакалавърска степен по Библиотечно-информационни науки от Великотърновски университ „Св. Св. Кирил и Методий“. Магистър „Културен туризъм“ съм от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.
През 2006 г. заедно с екип от млади специалисти полагаме основите на туристическия маркетинг във втория по големина град в България – Пловдив като откриваме първия професионален туристически център в града. Инициатор съм на поредица от значими за Пловдив събития, между които Международната среща по туризъм и Годишните награди за туризъм в Община Пловдив.
От 2018 г. до февруари 2022 г. съм изпълнителен директор на пловдивското публично дружество за туризъм, култура и маркетинг „Орфей Клуб Уелнес“. Председател съм на сдружение ”Институт за жени е-лидери”. Изп. директор съм на Сдружение „Клъстер Е-Фин Тв Медия”. Член съм на сдружение Ресторантьори и хотелиери „Тракия” и на журналистическата асоциация „Европрес“. Главен редактор съм на онлайн медиите „Клуб Орфей“ www.cluborfei.com и „Индия Днес“ www.indiadnes.com. Съосновател съм на фестивалите „Вкусът на Пловдив“ и „Ароматите на Индия“ в Пловдив. Автор съм на множество публикации в областта на културата, технологиите и туризма. Съсценарист и директор на продукция съм на технофилма „Героите от САЩ`94. Сценарист и режисьор съм на комедията „На раздумка в Тракийски стан” и на поредица от концерти с участието на пловдивското сопрано Денислава Станева. Автор съм на проекта „Литературно соаре“ – публични четения на българска поезия и проза, което изпълнявам в творчески триптих с актрисата Паулина Гегова и джаз музикантката Аглея Канева. Носител съм на наградата на журито в Международния фестивал за туристически филм в Кападокия за рекламния клип „Елате в България". Носител на приза „Жена – технологичен лидер на годината” в годишните награди на Пловдив Тех Парк 2021.
Страницата ми в Уикипедия
И…най-вече поет.
От толково много думи
кои са моите?
Тези,
които успокояват
или онези,
които разпъват?
Думи,
които намират
или които изгубват?
...които си отиват,
които остават...
или раздават,
или приемат...
Малките,
но достатъчни,
големите,
но излишни
...думи.
Тези думи
на кого са?
Изтривам
и започвам отначало.
Думи...
Стихосбирката, кояти искам да ви споделя се нарича „Вибрации“, така усещам стиха, така го предавам и на вас, като вибриращи думи. Вместо стихосбирка, написах под заглавието лирикотерапия. Прилагам четенето и слушането на стиховете като терапия. Когато произнасяте на глас лириката, въздействието се увеличава, защото се чува музиката и думите стават съвсем лични. В древноста са изпълнявали стиховете в акомпанимент на лира. Чета стиховете си, когато ги напиша и ако нещо не ми харесва, редактирам и пак изчитам. Така вълшебството се предава на всички сетива, чуйте ги и ще останете без думи. Препоръчвам ви и вие да се опитате да четете на глас и да се стараете да се харесате на себе си, да си повярвате. Нещо повече – целебно е, да, лириката е терапия. Чета най-много стихове на абсолютния си фен - малката Виделина на седем години. Тя се радва, успокоява или разиграва, става по-умна. Играем на рими, композираме музика. Отскоро имам котка, чета й, тя отговаря или заспива . Пробвайте. Мои приятели постоянно ми пишат как са почувствали различни емоции от стиховете ми и очакват стихосбирка. Разделих стихосбирката „Вибрации“ на различни струни – свобода, баланс, дързост, любов, игра, ритъм. Книжката ми има своеобразен драматургичен сюжет. Фабулата е простичка – първо се освобождаваш и завръщаш към себе си, после намираш баланса, след това добиваш дързост, започваш да владееш най-великото - любовта и …заиграваш в ритъм. Подарявам ви три, изпълнени от мен струни в аудиовариант. При закупуване на книгата, получавате по ваш избор още две и с радост ще ги запиша за вас и ще ви ги изпратя. Можете да ми поръчате и аудиопослания по различни поводи, приемам поръчки. Само ми дайте темата и … готово.
FB профил Videlina Gandeva e-mail: vgandeva1@gmail.com
Това е.
Бъдете живи и здрави, отдайте се на лирикотерапията, доверете се на вибриращите думи в нея, лекувайте душата си ежедневно с поезия!
ТРИ СТРУНИ, ИЗБРАНИ ЗА ВАС, С ДУМИ И ГЛАС
Струна за свобода
Маняна, приятелко
Чуйте произведението
Вчера ти се завърна от Куба.
Не съвсем, а почти.
Очите ти, родени маслини,
тази вечер бяха зелени и сини вълни
от далечно море .
Чадъри гъсти над тях им правеха сянка,
като ветрило от палмови клонки.
Дойдох да те видя, приятелко,
за да да ми разкажеш за Куба.
Видях те, пристъпваща в такта на салса,
на необитаем остров, горещ като огън.
За миг се завърна,
за да ми разкажеш за Куба.
Заоблената ти доброта беше различна,
разхубавена от непознатия чар
на желана гордита,
с дързост, червена от погледи.
Завърна се малко, наля ми Хавана
и пурети запалихме дълги.
Пурите оставихме за мъжете си,
да заприличат на загорели моряци,
ревнуващи зад димна завеса.
Усетих мускус на флирт
и поетична закачка с шофьор на такси.
Не запомних каква беше вечерята.
Но помня как я гарнира
с идея от чичарони и пържен банан.
Видях се в море от гуава, авокадо и манго.
Обичам истории с вкус на дива природа.
Ти беше отвъд, аз на земята те посрещах от Куба.
На тръгване ми помаха с безгрижна капела,
до колене в Кариби от раци и риби,
като кубинска принцеса ,
сключила брак с капитана на кораба.
Мислеше, че си се върнала от Куба.
Не съвсем, съвсем не.
Маняна, вероятно маняна.
Струна за дързост
Бягство от ада
Чуйте произведението
Плени ме дяволът
с прочувствено признание,
склони ме за любима
в своя райски ад.
Рогата му помислих
за сияние,
а адът ми се стори
на палат.
Коварно мили бяха
ласките му пъклени,
страстта владееше до съвършенство,
гореше ме с два въглена изцъклени,
предлагаше терорът
за блаженство.
Във жертвен транс,
насред казана врящ,
попаднах бяла
в черната му мрежа,
а доверчивият ми слух,
наивно спящ,
с молитвен шепот
бъркаше брътвежа му.
За мен в отделен огън и кръщелна купел,
любов поддържаше в окови,
вечно вряща,
покриваше очите ми със жупел,
за свободата упоени
и незрящи.
Небе синее
даже и във ада,
и там над пушека прелитат птици,
едни отлитат,
други падат,
над пъкъла
летящи мъченици.
Перата им събрах,
превърнах ги в крила,
политнах,
бяла щъркелица,
към безкрая...
И в помъдрялата си свобода,
напуснах ада,
полетях към рая.
Струна за игра
Моят любим не танцува.
Чуйте произведението
Той с поглед ме води на дансинга.
С очи ме следи
като бягаща кошута.
Пуска за мен цигулките на щурците.
Приглушава светлината на звездните абажури.
Държи ме здраво
в пъстрата мрежа на погледа си.
Носи ме.
Моят любим танцува
с ревниви очи.
Той търси шафран
и захарна вода
върху устните ми,
китка за обич
върху косите ми,
гердан от спирулина върху гърдите ми,
препечени краваи
върху глезените ми,
колан от пендари
върху талията ми.
Моят любим ме води с очи.
Завърта ме,
накланя ме,
повдига,
подхвърля,
носи…
Понякога ме настъпва…
с очи.
Моят любим е ловец.
Той ме гледа през оптика.
Вижда ме голяма
и неуловима,
прицелва се
в стъпките ми.
В пас де ша
Се прицелва
в измамна брюнетка.
В балон ме следи
като вещица червенокоса.
Най-често ме преследва
в пирует
на фриволна блондинка.
Като блондинка
ме дебне най-много.
Погледът му подскача,
когато в ръченичена стъпка
с руси плитки се нося.
Раз-два-триии…
Моят любим не танцува,
той ме улавя различна.
Хваща ръцете ми
на испанска танцьорка,
покрива шията ми
на кралска придворна,
наднича в деколтето ми
на италианска белисима,
обхваща глезените ми
на американска гърла,
обвива талията ми
на френска стюардеса,
държи негърския ми ханш…
Моят любим не танцува,
той ме обича,
когато танцувам.