Издателски роман(с)


Иван Василев Богданов

Мечта за книга - Издателски роман(с)

Издателски роман(с)

Това не е любовен роман, не се лъжете по откъсите.
Това е книга за предателства и раздели, за Его по-голямо от таланта, за трудния път на книгата до читателя и най-вече - защо всички издатели сме с диабет!
Все пак е и "романс". В тази книга има много любовни истории. Неочаквани. Няма да има сватби и виолетови рокли - дъщеря ми вече я оженихме 😉
Но ще има съвсем неочаквани отношения (Не с Десислава, тя се омъжи).
Но може би Боги Иванов най-сетне ще срещне равна на него жена...
Очаквайте един много сериозен издателски роман. За неща в българското книгоиздаване, за които всички говорят, но никой не смее да пише!"

Видеопредставяне

Мечта за книга - Издателски роман(с)

Иван Василев Богданов

Влязох в книгоиздателския бизнес случайно. 
Чета откакто се помня – още от 5-годишен, но в Университета отидох да уча програмиране – през 1986 година беше невероятно модерна специалност. Когато през 1991 година завърших, нещата се бяха сменили сериозно и работа за програмисти нямаше (да, знам, че сега това е най-високо платената работа). Наложи се да се занимавам с доста по-прости неща като предпечат. През 1993 г. започнах работа в едно издателство. Печатахме бързо продаващи се книжки за Тарзан (ако си мислите, че Бъроуз е написал само една, сте в голяма грешка).
Тогава не само книгоиздаването, но и пазарът на книги беше много различен.
Книги се купуваха основно от улични сергии (книжарниците бяха станали складове, както в оная песничка на Иван Ненков) и се търсеха основно четива за плажа. През лятото хората, отивайки на плаж, си купуваха по една книжка за 2 лв., изчитаха я там и я зарязваха. 
Постепенно нещата се смениха, започна търсене на по-сериозни книги и издателството се сдоби с инвеститори. Започнахме с типичната грешка на новите издатели „ще издаваме само най-доброто“. Нов превод на Луис Карол и то не само „Алиса”, а и „Ловът на Снарк“, „Фантасмагории“ и други непревеждани до момента неща. След това се засилихме с 28 тома на „Шахразада“. Пазарът беше гладен, хората цял живот бяха чакали на опашки за книги и купуваха всичко. Тогава 20 000 беше начален тираж, а 100 000 – добре продаваем. Пуснахме и качествени кримки – Пиер Рей, Виктор О‘Райли и други. Вървеше, ама капеше, а не течеше.
Тогава една литературна агентка ни донесе първата книга на Пако Рабан – „Траектории“. Във Франция много се шумеше за нея, беше критикувал правителството и имаше проблеми. Изчетохме я и я оплюхме дружно – в тая книга нямаше никаква литература. Но шефът тъкмо си беше купил последния му парфюм „XS” и реши да пробваме. Останалото го знаете – „Траектории“ се продаде в милионен тираж, търговците спяха пред офиса, даже по едно време самият Пако Рабан се беше засилил да идва към България. Заедно с издателство „Компас“ започнахме да издаваме Даниел Стийл и тогава разбрах какво е масова истерия. И най-важното - че продаваемостта на книгите няма нищо общо с качеството им. Нещо, което повечето автори все още не могат да разберат. В цялата книга ще се опитам да поясня тези неща.
През голямата криза 1997г. пазарът на книги закономерно се срути. Големи издателства излязоха от него, а и потребителското търсене се промени. Издателството се насочи към езотерична литература – „Има ли живот след смъртта“ и прочие (правил съм предпечат, но така и не прочетох „Диагностика на кармата).
През 2001 година направих първия сайт за самопубликуване - „Буквите“. 

Първоначално изобщо не смятах да се занимавам повече с книгоиздаване. Но за 2-3 години работа в сайта се понатрупаха произведения, някои автори станаха известни и започна да се мисли за издаване на книги. Нали имах опит, мислех си: „Колко му е!“.
 
И така се започна.
През 2003 година издадохме първата книга на „Буквите“ – „Две устни вино“. Тогава се видяха и основните проблеми в тоя бранш – книжарниците не искаха и да чуват за български автори, а потребителите в сайта, въпреки многото хвалби на автора, не държаха особено да го купуват.
Разбра се и че стандартните методи на печат, при които бяха изгодни тиражи от 500-1000 бройки, не работят, защото няма къде да се пласира такова количество. Започнахме да работим в две насоки – първата – да се намерят евтини методи за малки тиражи, а втората – да се намери начин за пласмент извън книжарските вериги. Наложи се да се развиваме встрани от стандартното книгоиздаване, да намираме алтернативни методи, да използваме така наречения партизански маркетинг.
В началото… всъщност съвсем доскоро другите издатели ни гледаха като луди. 
Пробвахме множество методи за издаване и продажби на книги. 
Някои работеха (и все още работят добре), други – не толкова. 
Установи се, че чуждестранните методи не работят изобщо в България. 
Проблемът с малките тиражи започна да се разрешава лесно – през 2004-2005 година в София се откриха няколко студия за дигитален печат и това позволи да се появят тиражи от по 20, 50, 100 книжки. 

Оттогава 

За последните 20 години аз и Фондация „Буквите“, издадохме над 1000 книги, направихме няколко национални турнета и поне триста премиери.
Заедно натрупахме много опит как се работи, как се издават и продават български автори. 
През 2016 година издадох целия си натрупан практически опит в книгата „Пътят на книгата (Как в България се написва, издава и продава книга)“.
Книгата се продаде в голям тираж, година по-късно беше пусната за свободно теглене и я прочетоха още няколко хиляди души.
Много от тях издадоха успешни книги, продадени в многохиляден тираж.
Прочетете отзивите им в края на книгата.

Установихме, че само книгата не достига и се налага обучение на авторите. Започнахме да водим Авторски курсове, в които обяснявахме какво се прави след написването на книгата.
С много от авторите, които срещнахме там, по-късно работихме добре и издадохме успешни книги. За тези няколко години книгоиздаването и най-вече маркетингът и рекламата му се промениха много. 

Откъси от книгата

Аз съм преуспял романтик. За роднините - класически неудачник. Вместо да си намеря работа със сигурна заплата, аз се занимавам с глупости. Но знам от Корана, че „никой не е станал пророк в собственото си село” и не обръщам много внимание.
Работя като Лъжец! Всъщност, като писател, но то няма особена разлика.
Когато измислях истории като малък ме наричаха лъжец, а сега се редят на опашки за автографи, защото съм професионален разказвач на лъжливи истории или на истории с лъжи.

Станах писател случайно. В съня ми често идваха демони и разказваха страшни истории. Аз се плашех и не спях с дни наред. Случайно разбрах, че като запиша историите на лист, те вече не са страшни, а интересни.
И започнах да чакам всяка нощ демоните си и да записвам историите им.
Хората ги харесаха много, още първият ми роман имаше голям успех.
После се заредиха един след друг, средно два на година.
Но докато започна да се издържам от писане имаше много време.
Първо намерих и други, които си говорят със своите демони. Започнах да издавам техните истории и се превърнах в успешен издател.
Така, съвсем случайно се озовах в плен на издателския бизнес.

***

"Но това бяха незначителни проблеми в сравнение с основния - Дарина изобщо не искаше да издава! Това беше странно за мен. Тогава бях зелен в тези неща и си мислех, че всички искат да се развиват и само трябва да им предоставиш възможности. Трябваше да настъпя много мотики и да загубя пари, за да разбера, че хората не са като мен и повечето са си доволни от гьолчето, в което са се свили.
Аз обаче упорствах. Започнах да изграждам система за продажби на книги, говорех с книжари, с книжни блогъри и най-вече говорех с Дарина. По месинджъра, по Зуум, по телефона... Бях в онази ситуация, в която по-късно щях да се озовавам често - единствено аз имах интерес от тази книга! И нямаше как да се откажа - написаните от Дарина думи горяха в очите ми. Същите думи често ми нашепваха и моите демони. Те трябваше да стигнат до всички.— с/ъс Иван Богданов.
Бях намерил кауза, за която да горя. Парите от другите книги си течаха, нямах много ангажименти относно тях и посветих всичко на книгата на Дарина.
Пак повтарям - това беше първата ми книга на български автор, която финансирах. Нямах представа какъв е пазарът на български автори и как се продават техните книги. Аз си мислех, че мога да изнеса цялата рекламна кампания сам, а от авторката очаквах само да раздава автографи.
Сега вече знам, че се купуват само книги на автори, чиито имена са познати. И че рекламата на една книга е отборна работа, в реализацията на която участват и авторът, и издателството, а и много други хора. Но тогава бях идеалист."

***

Ние сме трима (психолозите, а и психиатрите да наострят уши).
В основата е нежният, възпитан, романтичен, много смотан Боги. Основно него четете във Фейса, той е писателят.
Когато се появиха първите атаки срещу издателството се роди Иванов. Той, най-общо е безкомпромисен. Някои биха казали, че е груб и невъзпитан, но истината е, че не му се занимава с излишни спорове. Ако влезете под някой пост с "бутонките" или подцените нивото на интелигентност - определено ще се сблъскате с него. Всички легенди, които сте чули за Иванов са верни, даже сте чули меките варианти. Странно е, че тези му качества го правят успешен издател.
А като положението много се сговни се появява Самият. Него... него е по-добре да не срещате.. Дълго време успявах да го държа затворен, но колкото по-успешни ставахме, толкова повече натискът върху нас ескалираше.
Докато един ден нещата се скофтиха дотолкова, че Самият сам се освободи и се развихри с пълна сила.
 
***
С две неща не можех да свикна в авторите. Явно и за двете мерех спрямо себе си и ми беше чудно.
С прослувутата липса на лоялност просто се примирих. Такива са си. Егото удря яко, дори и по нормалните и след няколко бляскави премиери решаваха, че трябва да съм горд, че съм ги издавал, а не обратното.
Хората са си такива. Това, естествено, пречеше и на авторите, и на издателите и до голяма степен държеше българската литература на посредствено ниво.
Но второто беше по-ужасяващо - пълното нежелание да се развиват. Авторите усещаха, че нещо не им липсва, за да достигнат до големия пробив, но вместо да рвботвт над творчеството си, имиджа и себе си, се занимаваха с това да интригантстват едни срещу други. Бях свикнал вече постоянно някой (някоя по често) да ми реве в месинджъра от други…
Още помня оня емблематичен случай, в който две ми се оплакваха паралелно едно от друга. Аз слушах, по-скоро четях мълчаливо и само пусках по палец, за да се види че чета, макар че ми идваше да копирам цитати от единия прозорец в другия.
И може би трябваше да го направя, защото малко след това видях публичен пост, където едната хвалеше другата, я тя и отвръщаше в коментари какви близки приятелки са.
Прекратих връзките и с двете. Не, не ги блокирах или нещо друго. Просто си замълчах. И двете първо ме питаха за какво им се сърдя, после вдигнаха скандали, че повече няма да ми проговорят, да съм се оправял сам, да съм видел лесно ли е и други подобни.
Не виждах смисъл в общуването с подобни хора. Предали веднъж, те щяха да предават всеки път, когато работите, според тях, спираха да вървят.
Търсех свежи души, с професионално отношение към книгите, а не аутсайдери, заложили всичко на творчеството си.
 
***
 
Книгата е стока, Петя! И това е най-трудно да се разбере и от автори, и от издатели! Всички се надяват, че книгата им ще се продава сама и то по някакви чудодейни пътища, сякаш за нея не важат законите на пазара…
„Ти искаш да правиш пари от Словото!“ ми се озъбват често.
Словото… словото е друго нещо. „Рукописи не горят“ е написал Булгаков и това е истина. Словото е безсмъртно.
Но книгата не е. Книгата е стока, в която трябва да вложиш средства, да съобразиш с пазара, да направиш щур (и скъп) маркетинг, за да можеш да я наложиш на един пренаситен пазар.
И да си дадеш ясна сметка, че хората всъщност нямат нужда от книги! И за да ги накараш да заменят няколко бири за една книга трябва много да се потрудиш!
Готова ли си затова Петя? Готова ли си да се хвърлиш с главата надолу в един безспирен маратон, в който щастливите моменти ще са малко, а хейтът и злобата ще са ежедневие?
Готова ли си да се биеш за рожбата си, която си написала?
Ако не, ако всичко това те плаши, пиши свободно и безплатно из социалните мрежи, може и пак като „Анонимна“…
 
***
Петя се въртеше в леглото и не можеше да заспи. От години не се беше чувствала по този начин — не след дълго разпозна изгарящото я отвътре чувство като сексуален копнеж.
Петя си даваше сметка, че този път не ставаше въпрос за невинен флирт — това чувство нямаше нищо общо с детинската игра, която беше играла доскоро. Това беше див и необуздан сексуален копнеж, изгарящ тялото ѝ, разгорял се огън към един мъж, когото само допреди броени часове тя беше смятала за свой приятел и когото сега желаеше повече от всичко останало.
Най-неудачният мъж, в който можеше да се влюби!
А на другия ден предстоеше първата ѝ премиера. Тя я вълнуваше малко. Много повече се притесняваше от това как ще застане до г-н Иванов (дори в ума си не можеше да го нарече Боги) и ще се държи официално и по сценарий, когато страстно ѝ се искаше да му се хвърли на врата и да го разцелува пред всички.
Угаси лампата, завъртя се на другата страна и се насили да заспи. Трябваше! Трябваше утре да е официална, хем леденостудена, хем да пръска сексапил, както я беше учил в тези дълги месеци.
Най-вече за него! Той заслужаваше тази премиера да бъде успешна. Толкова беше работил за нея.
***
Течеше вече втори час на "афтъ партито" след премиерата. Масите бяха опразнени, а дансинга - пълен.
Гледах как се забавляват младите приятели на Петя и искрено им се радвах. Енергията, която идваше от дансинга беше осезаема, както и доброто настроение. Млади стройни тела се извиваха под звуците на музиката.
Внезапно диджея пусна танго, явно по нечие желание. Повечето от танцуващите седнаха, останаха само няколко двойки. Тангото беше труден, а и да си кажем честно - поостарял танц.
Тангото беше голямата ми мечта. Никога не се научих да го танцувам. За този танц трябва партньор. Трябват две души слети в едно. Танцът е само физическо изражение на душевното сливане.
За мен бяха танцували много жени. И явно - на сцената, на дансинга, дори и на масата, сред салатите. Както и тайно, вкъщи или в хотелски стаи, на приглушена светлина и тиха музика.
Бях наблюдавал наистина качествени танци, особено на онази балерина…
С мен не беше танцувала никоя! Много жени посещаваха и сърцето ми, и леглото ми, но никоя не излезе да разкърши тяло с мен. Протоколните танци по коктейли не ги броя. Но така истински, някоя да танцува с мен пред всички, да покаже цялата страст между нас, да заяви - "Негова съм и той е мой!"
Това не се беше случвало. Жените ми се отдаваха, често дори след няколко дни чат, но никоя не се показа с мен. Аз бях оня забранен, но затова и сладък плод, който си консумираха тайно.
Внезапно усетих, че Петя стои до мен и ми говори нещо. Съсредоточих се, за да я чуя в този шум, но не я разбирах. Тя явно се усети и ме задърпа за ръката.
- Г-н Иванов, Боги, този танц е за нас, специално поръчах тангото!
 
Крайна дата

2024-10-31

Продадени книги

(0) от (100) броя

Дарения

0 лв.

Набрани средства

(0) от (0) лв.

Получени плащания
  • 1 Валентина Миткова Вълчева - 1 броя
  • 2 Маргарита Петкова Петрова - 1 броя
  • 3 Десислава Стойнева Жекова - 1 броя
Дарения
Непотвърдени плащания
  • 1 3512  Иван Богданов
  • 2 3513  Иван Богданов
  • 3 3514  Иван Богданов
  • 4 3515  Иван Богданов
  • 5 3516  Иван Богданов
  • 6 3517  Иван Богданов
  • 7 3518  Иван Богданов
  • 8 3528  Геолина Маринова Стефанова