Това не е любовен роман, не се лъжете по откъсите.
Това е книга за предателства и раздели, за Его по-голямо от таланта, за трудния път на книгата до читателя и най-вече - защо всички издатели сме с диабет!
Все пак е и "романс". В тази книга има много любовни истории. Неочаквани. Няма да има сватби и виолетови рокли - дъщеря ми вече я оженихме 😉
Но ще има съвсем неочаквани отношения (Не с Десислава, тя се омъжи).
Но може би Боги Иванов най-сетне ще срещне равна на него жена...
Очаквайте един много сериозен издателски роман. За неща в българското книгоиздаване, за които всички говорят, но никой не смее да пише!"
Влязох в книгоиздателския бизнес случайно.
Чета откакто се помня – още от 5-годишен, но в Университета отидох да уча програмиране – през 1986 година беше невероятно модерна специалност. Когато през 1991 година завърших, нещата се бяха сменили сериозно и работа за програмисти нямаше (да, знам, че сега това е най-високо платената работа). Наложи се да се занимавам с доста по-прости неща като предпечат. През 1993 г. започнах работа в едно издателство. Печатахме бързо продаващи се книжки за Тарзан (ако си мислите, че Бъроуз е написал само една, сте в голяма грешка).
Тогава не само книгоиздаването, но и пазарът на книги беше много различен.
Книги се купуваха основно от улични сергии (книжарниците бяха станали складове, както в оная песничка на Иван Ненков) и се търсеха основно четива за плажа. През лятото хората, отивайки на плаж, си купуваха по една книжка за 2 лв., изчитаха я там и я зарязваха.
Постепенно нещата се смениха, започна търсене на по-сериозни книги и издателството се сдоби с инвеститори. Започнахме с типичната грешка на новите издатели „ще издаваме само най-доброто“. Нов превод на Луис Карол и то не само „Алиса”, а и „Ловът на Снарк“, „Фантасмагории“ и други непревеждани до момента неща. След това се засилихме с 28 тома на „Шахразада“. Пазарът беше гладен, хората цял живот бяха чакали на опашки за книги и купуваха всичко. Тогава 20 000 беше начален тираж, а 100 000 – добре продаваем. Пуснахме и качествени кримки – Пиер Рей, Виктор О‘Райли и други. Вървеше, ама капеше, а не течеше.
Тогава една литературна агентка ни донесе първата книга на Пако Рабан – „Траектории“. Във Франция много се шумеше за нея, беше критикувал правителството и имаше проблеми. Изчетохме я и я оплюхме дружно – в тая книга нямаше никаква литература. Но шефът тъкмо си беше купил последния му парфюм „XS” и реши да пробваме. Останалото го знаете – „Траектории“ се продаде в милионен тираж, търговците спяха пред офиса, даже по едно време самият Пако Рабан се беше засилил да идва към България. Заедно с издателство „Компас“ започнахме да издаваме Даниел Стийл и тогава разбрах какво е масова истерия. И най-важното - че продаваемостта на книгите няма нищо общо с качеството им. Нещо, което повечето автори все още не могат да разберат. В цялата книга ще се опитам да поясня тези неща.
През голямата криза 1997г. пазарът на книги закономерно се срути. Големи издателства излязоха от него, а и потребителското търсене се промени. Издателството се насочи към езотерична литература – „Има ли живот след смъртта“ и прочие (правил съм предпечат, но така и не прочетох „Диагностика на кармата).
През 2001 година направих първия сайт за самопубликуване - „Буквите“.
Първоначално изобщо не смятах да се занимавам повече с книгоиздаване. Но за 2-3 години работа в сайта се понатрупаха произведения, някои автори станаха известни и започна да се мисли за издаване на книги. Нали имах опит, мислех си: „Колко му е!“.
И така се започна.
През 2003 година издадохме първата книга на „Буквите“ – „Две устни вино“. Тогава се видяха и основните проблеми в тоя бранш – книжарниците не искаха и да чуват за български автори, а потребителите в сайта, въпреки многото хвалби на автора, не държаха особено да го купуват.
Разбра се и че стандартните методи на печат, при които бяха изгодни тиражи от 500-1000 бройки, не работят, защото няма къде да се пласира такова количество. Започнахме да работим в две насоки – първата – да се намерят евтини методи за малки тиражи, а втората – да се намери начин за пласмент извън книжарските вериги. Наложи се да се развиваме встрани от стандартното книгоиздаване, да намираме алтернативни методи, да използваме така наречения партизански маркетинг.
В началото… всъщност съвсем доскоро другите издатели ни гледаха като луди.
Пробвахме множество методи за издаване и продажби на книги.
Някои работеха (и все още работят добре), други – не толкова.
Установи се, че чуждестранните методи не работят изобщо в България.
Проблемът с малките тиражи започна да се разрешава лесно – през 2004-2005 година в София се откриха няколко студия за дигитален печат и това позволи да се появят тиражи от по 20, 50, 100 книжки.
Оттогава
За последните 20 години аз и Фондация „Буквите“, издадохме над 1000 книги, направихме няколко национални турнета и поне триста премиери.
Заедно натрупахме много опит как се работи, как се издават и продават български автори.
През 2016 година издадох целия си натрупан практически опит в книгата „Пътят на книгата (Как в България се написва, издава и продава книга)“.
Книгата се продаде в голям тираж, година по-късно беше пусната за свободно теглене и я прочетоха още няколко хиляди души.
Много от тях издадоха успешни книги, продадени в многохиляден тираж.
Прочетете отзивите им в края на книгата.
Установихме, че само книгата не достига и се налага обучение на авторите. Започнахме да водим Авторски курсове, в които обяснявахме какво се прави след написването на книгата.
С много от авторите, които срещнахме там, по-късно работихме добре и издадохме успешни книги. За тези няколко години книгоиздаването и най-вече маркетингът и рекламата му се промениха много.
Аз съм преуспял романтик. За роднините - класически неудачник. Вместо да си намеря работа със сигурна заплата, аз се занимавам с глупости. Но знам от Корана, че „никой не е станал пророк в собственото си село” и не обръщам много внимание.
Работя като Лъжец! Всъщност, като писател, но то няма особена разлика.
Когато измислях истории като малък ме наричаха лъжец, а сега се редят на опашки за автографи, защото съм професионален разказвач на лъжливи истории или на истории с лъжи.
Станах писател случайно. В съня ми често идваха демони и разказваха страшни истории. Аз се плашех и не спях с дни наред. Случайно разбрах, че като запиша историите на лист, те вече не са страшни, а интересни.
И започнах да чакам всяка нощ демоните си и да записвам историите им.
Хората ги харесаха много, още първият ми роман имаше голям успех.
После се заредиха един след друг, средно два на година.
Но докато започна да се издържам от писане имаше много време.
Първо намерих и други, които си говорят със своите демони. Започнах да издавам техните истории и се превърнах в успешен издател.
Така, съвсем случайно се озовах в плен на издателския бизнес.
***
"Но това бяха незначителни проблеми в сравнение с основния - Дарина изобщо не искаше да издава! Това беше странно за мен. Тогава бях зелен в тези неща и си мислех, че всички искат да се развиват и само трябва да им предоставиш възможности. Трябваше да настъпя много мотики и да загубя пари, за да разбера, че хората не са като мен и повечето са си доволни от гьолчето, в което са се свили.
Аз обаче упорствах. Започнах да изграждам система за продажби на книги, говорех с книжари, с книжни блогъри и най-вече говорех с Дарина. По месинджъра, по Зуум, по телефона... Бях в онази ситуация, в която по-късно щях да се озовавам често - единствено аз имах интерес от тази книга! И нямаше как да се откажа - написаните от Дарина думи горяха в очите ми. Същите думи често ми нашепваха и моите демони. Те трябваше да стигнат до всички.— с/ъс Иван Богданов.
Бях намерил кауза, за която да горя. Парите от другите книги си течаха, нямах много ангажименти относно тях и посветих всичко на книгата на Дарина.
Пак повтарям - това беше първата ми книга на български автор, която финансирах. Нямах представа какъв е пазарът на български автори и как се продават техните книги. Аз си мислех, че мога да изнеса цялата рекламна кампания сам, а от авторката очаквах само да раздава автографи.
Сега вече знам, че се купуват само книги на автори, чиито имена са познати. И че рекламата на една книга е отборна работа, в реализацията на която участват и авторът, и издателството, а и много други хора. Но тогава бях идеалист."
***